“Европейската гражданска инициатива за медиен плурализъм” (ЕГИМП), в лицето на инициаторите от “Европейски алтернативи” и партньорите от MoveBG, се обърна към кандидатите за представители на България в Европейския парламент от 9-те партии/коалиции с най-голяма електорална тежест*, според проучванията, за да ги попита какво мислят за медийния плурализъм в нашата страна. Започваме да публикуваме получените отговори по реда на подреждането на листите в бюлетината за изборите. Все още не сме получили отговори от НФСБ, АБВ и КБ, но Томислав Дончев беше така добър да ни отговори преди крайния срок.

Ето и позицията на листата на ГЕРБ чрез нейния водач Томислав Дончев:

1. Считате ли, че в България има свобода на медиите и медиен плурализъм? Обосновете се.

Този въпрос звучи почти иронично.

В България медийната свобода очевидно и категорично е ограничена. Това се вижда не само от всеки критичен гражданин, но и от мястото на България в класациите за свобода на словото, където тя непрекъснато губи позиции. Основните проблеми в България пред медийната свобода и плурализма, въпреки огромния брой медии, са два: автоцензурата, която е базирана на зависимостта на много от медиите от икономически интереси или пряко от държавата, и концентрация на собственост в печатни и електронни издания.

2. Какво мислите за европейските граждански инициативи и „Европейската гражданска инициатива за медиен плурализъм“ в частност?

Считам, че европейските граждански инициативи са един от вариантите европейските институции да бъдат по-чувствителни в режим на пряка, а не на делегирана демокрация, когато въпросите са представени не обезателно чрез членовете на Европейския парламент. Считам, че това е един много добър механизъм.

Конкретно за Европейската гражданска инициатива за медиен плурализъм изцяло подкрепям една подобна кауза. Тук трябва да отбележа, че инициатива на подобно ниво в някаква степен може да се яви компенсация заради невъзможността подобни мерки да бъдат взети на национално ниво.

3. Ако Европейската комисия инициира законодателно предложение възоснова на “Европейската гражданска инициатива за медиен плурализъм”, бихте ли го подкрепили? Бихте ли потърсили подкрепа от евродепутати от други партии или държави?

Мисля, че вече отговорих – категорично да.

Нека да повторя – свободата на словото не познава национални граници. Особено в нашия наситен на информация век. От една страна подобна инициатива на европейско ниво би компенсирала невъзможността или нежеланието на някои страни-членки, най-вече в България, да се въведе адекватна регулация. От друга страна паневропейското решаване на проблема със сигурност гарантира медийно пространство на свобода и на плурализъм.

4. Като представител на България в ЕП, бихте ли инициирали мерки в защита на медийния плурализъм на европейско ниво? Ако да – какви конкретно?

Бих инициирал подобни мерки, като според мен, без да е панацея, една от конкретните стъпки е тоталната публичност и прозрачност на собствеността над медиите. Това е първата стъпка. Според мен, без да е в състояние да реши всички проблеми, един подобен механизъм на публичност в голяма степен би могъл да обясни кой за кого работи и какви интереси обслужва. Оттам нататък всеки критично мислещ гражданин е в състояние да приема или да не приема с доверие всяка разпространена информация, коментар или анализ.

Има и други добри инициативи, които могат да бъдат предприети на национално ниво, а и няма причина да не се приложат и на европейско – като например публичен регистър на средствата за медии и публичност от държавата и държавните институции, с всякакъв произход – държавни ресурси, общински бюджети, включително и средства от ЕС.

5. Според Вас можем ли в България на национално ниво да постигаме консенсус и широки коалиции по основни теми за демокрацията като медийния плурализъм? Ако да – как?

Дали може съм силно скептичен. Дали трябва – категорично, да. Това е тема, която касае дългосрочната политическа хигиена. Абсолютно всички политически сили трябва да бъдат дотолкова далновидни, че сами да си забраняват злоупотреба с медийния монопол и влияние посредством икономически интереси в медиите. Това може би не обслужва конюнктурния политически интерес, но в дългосрочен план е единственото, което може да гарантира нормална (в това число и публична) среда.

Разбира се с уговорката, че някой в България иска нормална медийна и публична среда .

*ГЕРБ, БСП, ДПС, Коалиция „ББЦ, ЗНС, ВМРО и Гергьовден“, РБ, АБВ, Атака, НФСБ