Нели Огнянова е български експерт по медийно право, доктор по право (1985 год.), доктор на политологическите науки (2006 год.) и професор в Софийския университет „Свети  Климент Охридски“. Преподава Европейско медийно право и Информационна политика на Европейския съю. В края на 90-те години тя е член на Националния съвет за радио и  телевизия, а през 2001 год. е заместник-председател на Държавната комисия по далекосъобщения. Проф. Огнянова ръководи групата, разработила Националната  стратегия и програма за развитието на информационното общество (приета с акт на МС, 1999 год.). Тя е настоящ ръководител на катедра “Европеистика” във Философския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Проф. Огнянова ръководи Българския институт за правно развитие от 1996 год.

ПЪЛЕН ВИДЕО-ЗАПИС НА ЛЕКЦИЯТА

Кратко резюме на лекцията:

Плурализмът е свързан с медийното съдържание, така възниква въпросът – винаги ли, когато има много медии, има медийна свобода? В България има 357 вестника, 114 телевизии, 87 радио станции. Така се ражда и друг въпрос: това много ли е, за да кажем, че у нас има медиен плурализъм. И отговорът е не. Не винаги наличието на много медии означава плурализъм, затова не трябва да слагаме знак за равенство между разнообразието и плурализма.

Обръщайки внимание на отразяването на протестите у нас през последнта година, ще забележим, че е спазено изискването за вътрешен плурализъм, защото често са представяни и двете гледни точки – на протеста и контра протеста. И нов въпрос: еднакво „тежки“ ли са двете гледни точки, еднакво значими ли са те за обществото? По своята същност вътрешния плурализъм задължава обществените медии да се придържат към определени норми. Трябва да отбележим, че в България се допусна една партия да има електронна медия. Когато говорим за медиен плурализъм, нужно е да обърнем внимание и на географския такъв. У нас над 200 от вестниците се издават в София, данните на НСИ за 2011 година показват, че 700 000 часа телевизионни предавания в Югозападния регион на България. При радиото диспропорциите са още по-отчетливи – над 70% от тях са в същия регион. Важно е предлагането на съдържанието и достъпът на аудиторията до съдържанието. Проф. Огнянова заключи: „Инфрмираш се от където искаш, из между това, което имаш.“ И предложи за обсъждане два примера: периода на либерализация на пазара и момента цифров преход. При периода на либерализация минаваме към търговски медии и става ясно, че те ще се финансират чрез реклама. Именно така влиянието на едно лице започва да става важно, това лице има две влияния и автоматично получава привилегия на пазара.

Трудно в България се говори за хората с голямо влияние, смята проф. Огнянова. Участниците в медийното влияние могат да се пренареждат при момента на цифров преход. Според лектора важна е една ключова стъпка – изграждането на законодателство, което наистина да е в полза на обществения интерес, но е нужна и воля за прилагането му. Решенията се търсят на две нива – какво България може да извърши, и какво може да се случи на Европейско ниво. Проф. Огнянова многократно подчерта значимостта на „Европейската инициатива за медиен плурализъм“ като вход към решаването на българския медиен проблем.

А какво разказа проф. Огнянова за „решението Lafka“, кои са 5-тте причини да се реагира на състоянието на медиите у нас и какви онлайн въпроси бяха зададени, можете да разберете във видеото на цялата лекция.

 Лекцията е излъчена от Дома на MOVEBG, стратегически партньор за Европа в Инициативата за медиен плурализъм.