Кристиан Шпар, Директор на Медийна програма Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер”, за Европейската инициатива за медиен плурализъм

Човек може да си каже: поредната гражданска инициатива. Но тази инициатива не е просто някакво хрумване. Медийното многообразие е от по-голямо значение за обществото от много други политически въпроси. Осъзнали този факт, граждани, политици и експерти от цяла Европа подкрепят тази инициатива с гласа си.

„Медийно многоообразие” е един термин, който вероятно не докосва емоционално повечето хора. То обаче дава основата, върху която гражданите в днешното информационно общество могат да стъпят, за да вземат участие в политическите процеси. За да си изградим мнение по актуалните въпроси, а и понякога за да вземем сами думата, ние като граждани имаме нужда от медиите. Вестници, телевизия, радио, интернет – без масмедиите нямаше да има обществени и политически дебати в страната.

Както идеите и мненията сред обществото са разнообразни, така и медийната среда трябва да бъде плуралистична. Това звучи естествено, но на практика не е точно така. Медийното многообразие трябва да бъде гарантирано. Мнозина експерти, а сред тях и фондация „Конрад Аденауер”, обърнаха внимание на това в близкото минало. Има редица причини за проблемите в тази област: от една страна немалко медии „сами по себе си” не са на печалба и това води до тенденции на концентрация. От друга страна журналисти споделят, че в работното си ежедневие рядко получават подкрепа за изразяване на „по-различни” мнения. Нашите проучвания, разработени в партньорство с фондация „Медийна демокрация”, също показват една известна „еднаквост” в отразяването при част от медиите.

За такива тенденции – най-общо казано – има отчасти икономически и отчасти политически причини. Ние обаче също така виждаме, че много журналисти, медийни експерти и политици имат желание да запазят многообразието като основа за демократични дебати. За това са необходими редица фактори:

• Още по-добри законови гаранции, но и поемане на личен ангажимент за медийно многообразие. За това следните аспекти са особено важни: прозрачност на собствеността, равнопоставен достъп до разпространението, както и свободата на съдържанието, която собствениците трябва да осигурят на журналистите.
• Има нужда също и от функциониращи бизнес модели. Когато медиите работят на загуба, те стават твърде зависими от други интереси. Няма многообразие без свобода и няма свобода без независимост. В момента много медии преживяват само благодарение на добавки. Плурализмът може да бъде гарантиран само ако медиите си осигурят доходи от нови бизнес идеи. Един пример от Германия: някои вестникарски издателства поддържат допълнително кол-центрове или рекламни агенции, или пък организират конференции, за да могат по този начин да поддържат основната си дейност.
• И може би най-важното – нуждаем се от още по-силен консенсус в обществото по въпроса защо медийното многообразие е толкова важно. Когато има по-малко различни мнения, има и по-малко дебати – а дебатите са в основата на всяка функционираща демокрация. Медийното многообразие не е, така да се каже, „nice to have”, то е фундаментално за нашето европейско разбиране за политика и демократично общество.

Повече от 20 години след промените в България днес има множество медии. Може би не всички те ще успеят в дългосрочен план да оцелеят икономически. Но всички ние трябва да изградим правилните и необходими условия за възможно най-голямо многообразие.