Европейската гражданска инициатива за медиен плурализъм” (ЕГИМП), в лицето на инициаторите от “Европейски алтернативи” и партньорите от MoveBG, се обърна към кандидатите за представители на България в Европейския парламент от 9-те партии/коалиции с най-голяма електорална тежест*, според проучванията, за да ги попита какво мислят за медийния плурализъм в нашата страна. Досега получихме отговори от РБ, ГЕРБ, ПП “Зелените”, АБВ и коалиция “ББЦ, ВМРО, ЗНС и Гергьовден”. Останалите партии и коалиции – КБ, НФСБ, Атака, ДПС не пожелаха да отговорят на въпросите на гражданите, въпреки нашето настояване.

Последна на нашите въпроси отговори Даниела Колева – кандидат за евродепутат от листата на коалиция „България без цензура“, ВМРО, ЗНС и „Гергьовден“, зам.-председател на женската организация на партия „България без цензура“ – „Евромайки“.

1. Считате ли, че в България има свобода на медиите и медиен плурализъм? Обосновете се.

– Считам, че в България на този етап няма свобода на словото. Това се доказва и от медийното затъмнение на платформата на нашата коалиция „България без цензура“, ВМРО, ЗНС и Гергьовден. Национални медии не отразяват обективно събитията, като дават превес на политически партии, чиито лидери държат под една или друга форма тези медии. Има много какво да се направи по отношение на свободата на словото у нас. Например в Италия има една много добра практика. Там съществува Национален орден на журналистите, който е с функцията на министерство. Да бъдеш журналист е изключителна гордост и не е достатъчно само да си завършил журналистика. След университета е нужен 3-годишен стаж в атестирана италианска медия, за да може, при успешно справяне с работата, да бъдеш предложен да се явиш на изпит в Националния орден на журналистите. Изпитът е тежък, той включва медийно право, защото, който иска да стане журналист, трябва да знае до колко може да навлиза в личния живот на една публична личност. Дори този стаж и успешно положен изпит не е достатъчен, за да бъдеш професионалист. След още 3 години стаж журналистът трябва да се яви на втори изпит, тоест са необходими 6 години стажуване, за да може да работиш като журналист. Там мерките по отношение на клеветите към публичните личности са много строги. Личният живот в Италия е строго защитен. При определени случаи може да се налагат санкции на журналисти и да им бъдат отнети правата. Затова в Италия строго се спазва медийното право. Смятам, че е нужно да бъде създаден и такъв орган у нас, а дори и на европейско ниво, който да регулира правата на гражданите и да защитава правата на журналистите, когато са жертви на преследване или натиск.

2. Какво мислите за европейските граждански инициативи и „Европейската гражданска инициатива за медиен плурализъм“ в частност?

– Подкрепям популяризиране на идеята, че европейските институции трябва да защитават правото на свободна, независима и плуралистична информация и разработване на съответни законодателни мерки. В този смисъл е и идеята за създаден такъв национален орган, а защо не и европейски, който би работил за всичко, заложено в тази инициатива.

3. Ако Европейската комисия инициира законодателно предложение въз основа на “Европейската гражданска инициатива за медиен плурализъм”, бихте ли го подкрепили? Бихте ли потърсили подкрепа от евродепутати от други партии или държави?

– Да, естествено, бих подкрепила законодателно предложение, инициирано от Европейската комисия въз основа на “Европейската гражданска инициатива за медиен плурализъм”.

4. Като представител на България в ЕП, бихте ли инициирали мерки в защита на медийния плурализъм на европейско ниво? Ако да – какви конкретно?

– Да, бих защитила да има директива с мерки в защита на медийния плурализъм на европейско ниво. Според мен конкретна стъпка в това отношение би било създаването на Националния орден на журналистите, за който говорих и на Европейски орден на журналистите, който от една страна да защитава медийния плурализъм и правата на журналистите при заплахи, насилие и прочие, а от друга да работи за осветляването на собствениците на всички медии и да бъдат предприети законодателства на европейско ниво, с които да бъдат защитени правата на гражданите.

5. Според Вас, можем ли в България, на национално ниво, да постигаме консенсус и широки коалиции по основни теми за демокрацията като медийния плурализъм? Ако да – как?

– Мисля, че за съжаление обществото ни все още не е готово за такова нещо. Българите са обезверени и е трудно да се повярва, че може да се постигне консенсус. У нас битува евроскептицизъм, българинът не вярва в медиите, той не вярва дори в шоупрограмите и например винаги мисли, че печелившите са предварително известни. Това разбира се не означава, че не трябва да се работи в тази посока, но е нужно да извървим един, надявам се, недълъг, но стабилен път с твърда политика в Европарламента и да върнем вярата на българите и в европейските, и в националните институции.

*ГЕРБ, БСП, ДПС, Коалиция „ББЦ, ЗНС, ВМРО и Гергьовден“, РБ, АБВ, Атака, НФСБ